Прости ми затова, че те обичам.
Прости за мъката, за гордостта,
за светлата мечта и за звездите -
пътеката, която правят във нощта.
За порива ми див, за волността,
за устните, които пиха без насита.
За вятъра, разрошил ме сега,
изтрил сълзите от очите ми.
Прости за нежните ми блянове,
за дните, очакващи камбанен звън.
Прости за утрото и залеза в очите.
Прости! Не искам да е сън.