Прости ми любов, че раних те така
и оставих те сляпа от болка,
аз не искам да плачеш сирота, сама,
свита в мислите толкова болни.
Знай, че белег с виновност нося сега,
но с безгрешност кой ли го може,
до последно прострелвах свойта вина
и сърцето ми гложди ли, гложди.
Позволи на невежата моя душа
думи прости пред теб да измоли,
да затвори онази дълбока бразда,
що горчиво пред нас се разтвори.
© Сеси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
