Остави си сълзите тук,
повярвай ми, не съм побъркан,
вече съм страхотен, друг,
сърцето ми е свята църква.
Ето, търсих те по своя път
със птиците в небесно ято,
а за тебе съм ужасна смърт
и се топлиш в чуждо лято.
Остави си сълзите тук,
самотен съм в това си чудо,
ти се вричаш във различен юг,
прости ми, че така се влюбих!
© Аз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
