Ninsi (Нина Найденова)
86 207
Nov 27, 2007, 8:51 AM

Прости ми, Любов 

  Poetry » Love
1353 0 3
 Нощта в черна мъка ме облича,
 в тъжен траур сърцето ми обрича,
 и тези две сълзи отронени,
 в мислите наливат спомени.

 Невидим свидетел луната сега е,
 на моята мъка и мойта тъга,
 и никога сърцето ми не ще да знае,
 истина ли беше любовта.

 Денят красиво зазорява,
 и слънцето не ще заспи,
 но сърцето ми и утре ще обича
 човека, който го плени.

 Защо измъчвам се напразно,
 като знам, че утре ще е пак така,
 че твоето сърце измамно,
 не ще излезе от моята душа?

 Защо ли аз не искам никой друг,
 жаждата ми за любов да утолява,
 да е при мен и с целувки тук,
 мъката ми той да утешава?

 Да бъде вечно млад и мил с мен,
 с усмивка да милва моята душа,
 с прегръдка той да стопля моя ден,
 да ми покаже що е любовта...

 Защо ли аз не искам никой друг,
 да прокарва пръсти в моите коси,
 да е при мен и с целувки тук,
 да търси любов в моите очи?

 Не мога да обичам друг,
 прекалено непосилно е за мен.
 Искам го сега и тук,
 да е до мене всеки ден!

 Денят красиво зазорява,
 и кой ще ме обича, кой?
 Прости, любов, слънцето изгрява,
 а сърцето ми желае да е той!!!
 19/04/05

© Нина Найденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??