Прости ми, Любов
в тъжен траур сърцето ми обрича,
и тези две сълзи отронени,
в мислите наливат спомени.
Невидим свидетел луната сега е,
на моята мъка и мойта тъга,
и никога сърцето ми не ще да знае,
истина ли беше любовта.
Денят красиво зазорява,
и слънцето не ще заспи,
но сърцето ми и утре ще обича
човека, който го плени.
Защо измъчвам се напразно,
като знам, че утре ще е пак така,
че твоето сърце измамно,
не ще излезе от моята душа?
Защо ли аз не искам никой друг,
жаждата ми за любов да утолява,
да е при мен и с целувки тук,
мъката ми той да утешава?
Да бъде вечно млад и мил с мен,
с усмивка да милва моята душа,
с прегръдка той да стопля моя ден,
да ми покаже що е любовта...
Защо ли аз не искам никой друг,
да прокарва пръсти в моите коси,
да е при мен и с целувки тук,
да търси любов в моите очи?
Не мога да обичам друг,
прекалено непосилно е за мен.
Искам го сега и тук,
да е до мене всеки ден!
Денят красиво зазорява,
и кой ще ме обича, кой?
Прости, любов, слънцето изгрява,
а сърцето ми желае да е той!!!
19/04/05
© Нина Найденова All rights reserved.
Поздравления за стиха!