За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя,
преглътнала и упрек, и тъга,
усмихваш се на моето завръщане.
Момичето ти пак е у дома.
Знам: майчината орис е да чакаш...
Безсънна и тревожна не заспиваш.
Сега съм майка и се моля в мрака
детето ми да бъде здраво, живо... ...