Прости ми, мамо
За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя,
преглътнала и упрек, и тъга,
усмихваш се на моето завръщане.
Момичето ти пак е у дома.
Знам: майчината орис е да чакаш...
Безсънна и тревожна не заспиваш.
Сега съм майка и се моля в мрака
детето ми да бъде здраво, живо...
И някак колелото на живота
ни връща всичко. С лихвите отгоре.
Прости ми, мамо... Пак ти искам прошка.
Но аз да си простя сама не мога...
Сега пред гроба майчин коленича.
Към миналото си с тъга се взирам.
Знам: майките прощават и обичат.
Нали съм майка... Вече го разбирам...
Ваня Статева
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
