Прости ми, мамо
За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя,
преглътнала и упрек, и тъга,
усмихваш се на моето завръщане.
Момичето ти пак е у дома.
Знам: майчината орис е да чакаш...
Безсънна и тревожна не заспиваш.
Сега съм майка и се моля в мрака
детето ми да бъде здраво, живо...
И някак колелото на живота
ни връща всичко. С лихвите отгоре.
Прости ми, мамо... Пак ти искам прошка.
Но аз да си простя сама не мога...
Сега пред гроба майчин коленича.
Към миналото си с тъга се взирам.
Знам: майките прощават и обичат.
Нали съм майка... Вече го разбирам...
Ваня Статева
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво, истинско и ...тъжно.
-
Благодаря ви от сърце, Пепи, Роси и Ирина! Нямам претенции за поетично майсторство, само за искреност. Усмихнат ден, момичета!!!😊
-
Във Фейсбук влязох един два пъти и ми попаднаха стихове, които прочетох с такова удоволствие/сега не мога да ги цитирам/ и докато стигна до края, бях сигурна че си ти, Ваня! Толкова хубаво пишеш, въпреки, че тук не смогвам да прочета всеки, но ти си ме впечатлила... А това е направо толкова въздействащо, че не мога да коментирам...ще заплача...
-
Стисна ме за гърлото!
-
Разчувства ме! ☺️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
