Dec 4, 2023, 3:56 PM

Простих 

  Poetry » Other
288 0 1

 

 

 

 

 

Удар, безсилие, думи- кинжал,

поглед пронизващ без никаква жал.

 

Звън от кристал счупи се в мен,

болка раздираща хвана ме в плен.

 

Лудост обзе ме, приятелка беше,

огън запален в кръвта ми гореше.

 

Ала отново се възродих,

сили намерих, вината простих.

 

 

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога е по-добре да простим
Random works
: ??:??