Със глас като звън отшумял
ми прошепна "Докажи любовта".
Празен лист и нов химикал
ми подаде плахо с ръка.
В нежна прегръдка ме стисна
"Нали си писател, поет,
толкова неща вече написа,
толкова много, а за мен - нито ред".
Това последните ти думи бяха,
преди вратата гръмко да блъснеш.
Лист и химикал в ръцете ми стояха,
а аз - неподвижен и тръпнещ. ...