Просто
Всичко е просто. Аз си тръгвам.
Шумът заглъхва далече. Аз си тръгвам.
Малко късно е вече.
Вятърът е отнесъл стъпките ти.
И солените капки са прости.
Просто стопен е снега.
Май е късно сега, но аз тръгвам след тебе.
И не зная дали съм потребна.
Взирам се в калното бяло, а стъпки е нямало.
Нощта е спокойна и черна.
Вярвай в нея, тя ти е верна.
Тя те скри от ръцете ми жадни.
Потъна в гърдите й хладни.
И си тръгвам, стопена и малка.
А там, горе, наричат ме жалка.
Аз ги чувам, нощта ги издава.
Тази шумна компания, здрава,
не оставя след нас и пролука.
Там е светло, а тъмно е тука.
Но очите ни светят и питат:
Всички хора на нас ли приличат?
© Зорница All rights reserved.
