Когато потънеш в очи,
които те пият без свян,
когато нощта се смълчи,
прегърнала спомен и блян...
Когато заспали мечти,
отново по теб завалят
и грейнат блестящи звезди
по мокрия тъмен паваж...
Когато две длани по теб
безсилие ронят със пръсти
и целия свят събереш
в душата си без да се пръсне...
Тогава ти просто мълчи,
сърцето ти нека говори,
огледай се в тези очи,
те Рая за теб ще отворят!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
