Не ви се сърдим, разберете,
трудно се угажда на жена.
Когато сме ядосани ни спрете,
че от яд изричаме лъжа.
И щом опитаме да тръгнем,
хванете нашата ръка.
Не позволявайте дори да гъкнем,
а целунете нашата уста.
Твърде горди сме да си признаем,
и често бъркаме в това.
Че понякога е нужно да си траем,
защото без вас умират нашите сърца.
© Мария Величкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
