Стих пиша за живота и за любовта.
В този стих виждам само красота.
Тя е в твоето сърце, в твоята душа...
просто я събуди - дай и свобода!
Виж, животът сладък е! Радвай му се ти!
Животът кратък е! Оцени го, преди края да видиш ти!
Не мрази! Не съди! А обичай себе си и другите дори!
Лош не бъди... лошите ги мразим и аз, и ти...
Любовта, казват, е "Най-хубавото нещо"?!
И аз мисля върху тази фраза, и аз обичам,
но страх от нея тъй изпитвам, че просто я мразя!
Ето лошо е това... но лошите ги мразим и аз, и ти...
А как да бъдем по-добри?! Питаш ли се понякога и ти?
Аз постоянно мисля за това, как да докосна твоята душа...
и всеки път се отказвам, преди дори да покажа
колко пъти в мен запали пепелта, останала от любовта...
Но обичам силно!... И теб, и мен, и всички!
Обичам дори тези, които мразят ме и до днес!
Но пожелавам им здраве, щастие и късмет!
Обичайте се, бъдете щастливи! Няма по-хубаво от това!
Покажете всичко скрито във вашата душа...