Идваш във нощта, уверено и смело.
Идваш, но защо?
Сърцето ми да вземеш?
- Та ти го притежаваш...
Душата да отнемеш?
- Давам ти я цяла...
Обичам те, но ти го знаеш...
Сърцето в мен... успя да го омаеш.
Не мога вече аз така...
... крехка болка дави ме в нощта.
Сега съм тук, смирена и сама...
и студ, и плач... убиват ми нощта... ...