Просторна, или...
Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана,
блестя от чистота, засенчвам светлината.
Да вземат да ме снимат за някоя реклама,
направо до прозрачно е снежна белотата!
Това е за лицето! А вижте как Первол-а
излъска ми косите в луксозен абанос!
Ще търсиш, ала няма – такава, там, във МОЛ-а,
аз не случайно тука, навирила съм нос!
Надолу да не слизам. Единствено ще кажа,
че Вениш-ът изпира и кървави следи.
Сега и от дъгата съм по-цветниста даже
(червеното отляво на мода е... нали?)
Мечтите ми изпълват дреховна празнота!
В тях имам форма, тяло, и пак са горди с мен.
Отново развълнувам с перфектна красота,
видът ми пак владее и утрешния ден!
Поглеждам се в стъклото - отива ми витрина...
Не вятър, друго нещо, ме кара да настръхна.
Откакто теб те няма, откакто си замина,
вися си на простора. И ясно виждам - съхна.
© Люсил All rights reserved.
Мила Селвер /липсваш/, Майк, Димитър! Топъл дъжд и по един добър/а домакин/я да прибере съхнещите с мен! Благодаря ви!
