Jul 31, 2007, 10:18 AM

Простосмъртен

  Poetry
674 0 5
Почисти праха от себе си и знай,
ще се почувстваш непременно в рай!
С песни, гдето сладкопойни птички,
изпълват чистите души на всички!

Рай, но не химерен в небесата,
а истинския, осезаем на земята!
Не винаги любовта понятна е,
но омразата винаги елементарна е!

Тук има пре-много разноречие,
но всеки, своето величие!
Със слепи очи търсим отдушник,
а той  ни мълви, не бъди самотник!

Дай обич без преднамереност,
тя завръща се с толерантност!
Добродетели не крий, простосмъртен,
с тях богат си, с брой несметен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...