Просяк
Не ме обичаше, признай си, друго беше,
което те привързваше към мен -
с мен всяка среща беше песен
и всяка нощ със мене беше ден.
Ти пиеше от моята усмивка,
от извора на моите очи
и все по-силна, ненаситна
бе жаждата и нуждата, нали?
А аз не взех ни капчица от тебе -
ти нямаше какво да ми дадеш...
Приличаше на просяк - гол и беден,
догаряше пред мене като свещ.
И съжалих те - дадох ти да вземеш
каквото можеш с голите ръце.
Не се подвоуми, дори посегна
да грабиш и от моето сърце.
Ти казваше, че не е грешно,
напротив - разтоварващо било -
да бъда денем твоят събеседник,
а нощем да съм твоята любов.
Любов не бях. Признай си, друго беше!
Любов не взел от моето сърце -
ти днес отново скиташ беден,
от друга просиш днес на колене.
© Анита Габровска All rights reserved.
