leila (Анита Габровска)
21 16
Feb 13, 2008, 9:21 AM

Просяк 

  Poetry » Love
701 0 3

Не ме обичаше, признай си, друго беше,

което те привързваше към мен -

с мен всяка среща беше песен

и всяка нощ със мене беше ден.

 

Ти пиеше от моята усмивка,

от извора на моите очи

и все по-силна, ненаситна

бе жаждата и нуждата, нали?

 

А аз не взех ни капчица от тебе -

ти нямаше какво да ми дадеш...

Приличаше на просяк - гол и беден,

догаряше пред мене като свещ.

 

И съжалих те - дадох ти да вземеш

каквото можеш с голите ръце.

Не се подвоуми, дори посегна

да грабиш и от моето сърце.

 

Ти казваше, че не е грешно,

напротив - разтоварващо било -

да бъда денем твоят събеседник,

а нощем да съм твоята любов.

 

Любов не бях. Признай си, друго беше!

Любов не взел от моето сърце -

ти днес отново скиташ беден,

от друга просиш днес на колене.

© Анита Габровска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??