Sep 7, 2017, 9:41 PM  

Просяк 

  Poetry
562 8 9

Не подхождам на твойта трапеза,

все я карам на хляб и вода.

Но огризки, за теб безполезни, 

събери ми в ръка, и ми дай.

 

Остави ми от въздуха глътка,

подхвърли я до външния праг.

Забранено е, знам, да съм вътре,

пестеливо ще дишам, със страх.

 

Ако имаш животец излишен,

поочукан и мъничко стар,

подритни ми го в мръсната киша.

Ще го взема, за мене е дар.

 

Съвестта ти – от нея не искам,

че е твърда, не става за сън.

По размер ми е някак си ниска.

Предпочитам да бъда навън.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??