Просяк
Не подхождам на твойта трапеза,
все я карам на хляб и вода.
Но огризки, за теб безполезни,
събери ми в ръка, и ми дай.
Остави ми от въздуха глътка,
подхвърли я до външния праг.
Забранено е, знам, да съм вътре,
пестеливо ще дишам, със страх.
Ако имаш животец излишен,
поочукан и мъничко стар,
подритни ми го в мръсната киша.
Ще го взема, за мене е дар.
Съвестта ти – от нея не искам,
че е твърда, не става за сън.
По размер ми е някак си ниска.
Предпочитам да бъда навън.
© Петя Павлова All rights reserved.
Браво!!!
