Понякога те целувам!
Насън!
Докосвайки ръцете ти събрали,
косите, мокри от дъжда,
и снежинките на миглите заспали...
Понякога съм пламък!
Насън!
И пръстите докосвайки те парят,
събрали жестокостта на бурята отвън,
като снежинки в дланите изгарят...
Понякога...
Насън!
Заспивам в прегръдката ти,
И съм цяла!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
