Feb 8, 2023, 2:35 PM

Просъници

  Poetry
582 1 1
ПРОСЪНИЦИ

 

Понякога те целувам!

Насън!

Докосвайки ръцете ти събрали,

косите, мокри от дъжда,

и снежинките на миглите заспали...

Понякога съм пламък!

Насън!

И пръстите докосвайки те парят,

събрали жестокостта на бурята отвън,

като снежинки в дланите изгарят...

Понякога...

Насън!

Заспивам в прегръдката ти,

И съм цяла!

 

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....