Протягаш ръка.
Да я докоснеш опитваш.
Попарен от собствената си сълза,
че снимка докосваш осъзнаваш.
Протягаш рака.
Но няма кой да протегне към тебе.
Ти сам избра си тази съдба -
да няма близък човек до тебе.
Протягаш ръка.
Плесница те удря.
Плесницата наречена самота -
за неблагоразумието ти те наказва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up