Протягаш ръка.
Протягаш ръка.
Да я докоснеш опитваш.
Попарен от собствената си сълза,
че снимка докосваш осъзнаваш.
Протягаш рака.
Но няма кой да протегне към тебе.
Ти сам избра си тази съдба -
да няма близък човек до тебе.
Протягаш ръка.
Плесница те удря.
Плесницата наречена самота -
за неблагоразумието ти те наказва.
Протягаш ръка.
Но късно е вече.
Когато тя протягаше към тебе,
ти на самота я обрече.
Протягаш ръка.
Ръката ти свлича се умаляла.
Виждаш ли колко тежко е да се нуждаеш от любов,
а да липсва такава?!
Не протягай ръка.
Тя няма към теб да протегне.
Снимките не протягат ръце -
те само те гледат безмълвно.
Да я докоснеш опитваш.
Попарен от собствената си сълза,
че снимка докосваш осъзнаваш.
Протягаш рака.
Но няма кой да протегне към тебе.
Ти сам избра си тази съдба -
да няма близък човек до тебе.
Протягаш ръка.
Плесница те удря.
Плесницата наречена самота -
за неблагоразумието ти те наказва.
Протягаш ръка.
Но късно е вече.
Когато тя протягаше към тебе,
ти на самота я обрече.
Протягаш ръка.
Ръката ти свлича се умаляла.
Виждаш ли колко тежко е да се нуждаеш от любов,
а да липсва такава?!
Не протягай ръка.
Тя няма към теб да протегне.
Снимките не протягат ръце -
те само те гледат безмълвно.
© Кари All rights reserved.
