Провикнато, кръчмарско
Кръчмарю, шепа тишина!
И тя - във нея.
Да седне в ъгъла - сама.
И аз - да пея!
Кръчмарю, жив да си, налей!
И се дръпни, махни се!
Не пускай музика, недей -
виж, тя ми се усмихва!
Не се хили, кръчмарю, знам
ти лигавите мисли.
Цар си на мръсното, но там -
в душата ми - е чисто.
Съм в царството ти мръсно тук.
Но там - се пази.
Там няма право никой друг!
Освен - онази.
Брътвеж: жена, като жена.
И е така - и не е.
О, тя е, тя е - тишина,
в която ще запея.
И кой виновен, че светът,
вън някъде останал,
не чува цяла песента,
а името ú само?
© Райчо Русев All rights reserved.
