Прозорец
Ако ти дотрябва светлина - написах ти "прозорец".
Ха, виж - поляна, мушмули, а по-нататък и гора.
Тъй хубаво и свежо, сякаш полет.
Излез през него. Какво, да не искаш и врата?
Събуй се боса и тревата мека усети,
вземи си цвете и тръгни нататък.
Огледай всяко нежно клонче и всяко дребно същество,
опитай се да бъдеш ти едно от тях.
Ще чакаш дъжд във сушави години
или пчеличка малка да те навести,
но знай, че има бури, зима, кал, човеци...
Е, не затуй съм тук.
Вдигни глава и виж небето и всяка земна красота.
Отново нека всичко пак да цъфне.
И знай, че може да сме тук и утре,
дори във облачни и мрачни дни.
Гърдите ти, надявам се, изпълнени са с пролет.
Надявам се, че ти донесох малко прелест.
Не е ли най-прекрасно на земята -
прозорец твой, а в него - светлина?
© Веселин Добрев All rights reserved.
