Прозорец към живота
Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна
и в гробен мрак да се стопя -
не се нуждая аз от пошла светлина,
от лепкавата топлина,
от лицемерна святост,
от всичките превзети, подли егоисти.
Животът ми отровен дъх коси -
Отровен дъх из устните на тоз народ отровен.
И задушавам се...
Макар и скромен, за себе си ще пиша аз,
животът свой аз искам да опиша,
защото грозен и ненавистен е той –
потъпкан и оплют от мен самия,
но и от всички, що до мене бяха...
Те всички са отровени...Както и аз самият...
Отровени с отровата зловеща на
безмилостна епоха, на входът й написано е с кръв
“Тук прошка няма – дай парите и минавай пръв”
Празен стои си белият лист,
Празен,
Омразен,
Безобразен,
Както празен и кух е животът ми глух –
Живот на куче, на прасе,
животът може би, на морското свинче
изпълнени са със събития “от жизнена необходимост” –
моят – не.
© Велин Евстатиев All rights reserved.
