Прозорецът
Зад прозореца, листата,
разстлали са килим във парка.
По-надолу сред тълпата,
виждам детската пързалка.
Деца се гонят, чуруликат,
като пиленца в гората
и седя, и се отронва,
една сълза зад очилата.
Прозорецът е огледало,
на детството ми, онзи Рай...
днес във тяхното начало,
виждам моя край.
Авт. Весо: 18.11.2019г.
© Веселин Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
