В светлата прозрачност
на настъпващия ден
появява се розовопръстата ЕОС
на каляска - златен облак,
впрегнала сребристи еднорози -
гривите им - слънчеви лъчи,
и блести всичко в светла
прозрачна златистост,
носи нови надежди
на заспали, отчаяни души,
завива ги с шал -
нежна прозрачна златистост,
на царска трапеза
с неземни прозрачни мечти.
© Есфир Асфар All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
