Прозрение
главата ме боли и мътен е светът.
Метален вкус отдавна заседнал е в устата
и почвам да си мисля, че е дошъл часът.
Часът, във който аз, ще трябва да си ида
и свойта тленна плът без страх да погреба.
Смъртта, със поглед див, в очите аз да видя,
я своя земен път, с замах да прекратя.
Но нещо ме възпира и този миг отлита,
разбирам че държи ме приятелска ръка,
която от далече, с вериги ме оплита,
изплетени от обич във огнени сърца.
Че тез окови здрави, които в мен се впиват,
по-силно ме обвързват от рядък най-метал
и вместо със цветя сега да ме покриват,
ще продължа напред, едно в тоз час разбрал.
Човек за да живее, от други се нуждае,
от светъл поглед близък и от гореща длан,
чрез тях ще оцелее и себе си познае,
че с тях би даже бил и Адът по-желан!
© Мадлен All rights reserved.
