gemavar (Мадлен)
9 0
Nov 3, 2008, 9:15 AM

Прозрение 

  Poetry » Other
652 0 12
Отново съм сама и пусто е в душата,

главата ме боли и мътен е светът.

Метален вкус отдавна заседнал е в устата

и почвам да си мисля, че е дошъл часът.

 

 

Часът, във който аз, ще трябва да си ида

и свойта тленна плът без страх да погреба.

Смъртта, със поглед див, в очите аз да видя,

я своя земен път, с замах да прекратя.

 

 

Но нещо ме възпира и този миг отлита,

разбирам че държи ме приятелска ръка,

която от далече, с вериги ме оплита,

изплетени от обич във огнени сърца.

 

 

Че тез окови здрави, които в мен се впиват,

по-силно ме обвързват от рядък най-метал

и вместо със цветя сега да ме покриват,

ще продължа напред, едно в тоз час разбрал.

 

 

Човек за да живее, от други се нуждае,

от светъл поглед близък и от гореща длан,

чрез тях ще оцелее и себе си познае,

че с тях би даже бил и Адът по-желан!

© Мадлен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??