Пръст
Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад мечтите му отлитат отвъд болния град, а тази последната, умираща в клетката... Поредна шега, запиши я на сметката!
"Чистата съвест - най-мека възглавница!" През сълзи нашепва, че днес подарява. "За какво ни е нами да живеем изгнаници!" Всеки поглед-кинжал го ранява.
"Палач съм си сам, че пожелах си душа." Художникът сляп рисува сива дъга. На погребението на своята съвест аз ще съм няма, а над пръстта ще остане куха измама.
Закърпил живота си от спомен и хлад мечтите му отлитат отвъд болния град, а тази последната, умираща в клетката... Поредна шега, запиши я на сметката!
"Чистата съвест - най-мека възглавница!" През сълзи нашепва, че днес подарява. "За какво ни е нами да живеем изгнаници!" Всеки поглед-кинжал го ранява.
"Палач съм си сам, че пожелах си душа." Художникът сляп рисува сива дъга. На погребението на своята съвест аз ще съм няма, а над пръстта ще остане куха измама.
© Габриела Петрова All rights reserved.
