Пръсти под ръба на блузката
в едно полусъбличане,
отчаяно, сиротно
си търсят те "Обичам те".
И май са го намерили
един на друг в плетежите,
щом взорът им сменен е
със погледи премрежени.
Ала с тях те кристално ясно
пак душите свои виждат.
Подсъзнания препускат едно към друго бясно
и като цунами по бреговете си прииждат.
Пръсти, под ръба на блузката мушнати,
дъх, усетен по вратлето, преди заспиване -
Вальо и Марти се давят един във друг, гушнати.
А Марти е момче.
Нима не е тъй силно, само защото за някой е фрапиращо?
25.11.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
