Пръстта ме помни!
Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно
защо съм се превърнал в мъка.
Защо съм, като звяр на тясно,
и съм бездушна болна плът.
Ще бъда онзи влюбен в тебе мъж,
комуто цял живот душа извиват.
Сълзи ли? Извалях ги есента на дъжд.
(На мен усмивки също ми отиват.)
Не зная, казвай ми да тръгвам ли?
Не искам да съм воденичен камък.
Тежа. Безспорно. С мене трудно е,
пожари правя и гася ги с пламъци.
Кажи, че нямам време в тоя свят.
Пръстта ме помни. Лягал съм във нея.
Обичай ме! Стихийно. На инат.
Ако не можеш, знай - ще онемея!
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
