Пръстта ме помни!

Nov 22, 2019, 7:26 AM

Poetry » Love, Phylosophy

640 3 2

Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно
защо съм се превърнал в мъка.
Защо съм, като звяр на тясно,
и съм бездушна болна плът.
Ще бъда онзи влюбен в тебе мъж,
комуто цял живот душа извиват.
Сълзи ли? Извалях ги есента на дъжд.
(На мен усмивки също ми отиват.)
Не зная, казвай ми да тръгвам ли?
Не искам да съм воденичен камък.
Тежа. Безспорно. С мене трудно е,
пожари правя и гася ги с пламъци.
Кажи, че нямам време в тоя свят.
Пръстта ме помни. Лягал съм във нея.
Обичай ме! Стихийно. На инат.
Ако не можеш, знай - ще онемея!

Danny Diester
(Стихопат.)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

azura_luna (Петя Стефанова)

2019-11-22T12:13:13+02:00

Силно!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-11-22T12:08:57+02:00

Този твой талант, Дани, изравя бразди в сърцето, опустошава илюзорните понятия за обич, посява желания за съкровеност и великодушие. Трудно е, много е трудно да останеш безразличен към думите и посланията. Бъди!