Sep 8, 2009, 10:35 PM

Псалом

  Poetry » Other
1.2K 0 0

                                   ПСАЛОМ

 

Славословя Те, Господи, от куплетната ниша

и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша

как пленена се блъскам в свободата си грешна,

как прощаваш,че за мама съм все безутешна,

как отместваш за татко най-скръбната щора,

щом изпросвам с Молитва да ми пратиш Опора.

А Ръцете Ти вечни над нас затова са -

да закрилят земята ни, горе - звездната раса,

да разбиват на злото войствените колони,

да извайват стеблата и дървесни колони,

и във храм да ни бранят от житейския епос,

да ни пазят с Добро в мирозданната крепост,

да изливат от Вярата в поетичната струя

на стиха ми, от теб подарен. Алилуя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефания Цанкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....