(Псевдо)апатия

Poetry » Other

1.5K 0 10

Как безумно го искам любовно,

а някак отвътре е празно.

Плашещо ехото гасне.

Сякаш е призрак страстта ми

и сякаш ранена без рани.

Кой и къде ще я тласне?

Отлив отвлече ми огъня страшен,

дето и мене ме хвърляше в ужас.

Бърша, почиствам. Умът ми е прашен.

Пламъкът остър пък вече е плужек.

Тъжна апатия плаче в гръдта ми,

само че как да я пратя да спи...

Леко задрямала тук съвестта ми

бие камбана и нямо кънти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

magnum (Венцислав Янакиев)

Хубаво стихотворение , Катя

2011-09-25T22:20:34+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Лирическата и поетесата си контактуват тука... Забележи драги читателю, как строфите през една се допълват - първа и трета, втора и четвърта. Първа и трета строфа рисуват свойствен близък план: "някак отвътре", "умът ми", а също така и очертават самодескрипция на лирическата. Втора и четвърта строфа рисуват далечен план на емоцията: "Кой и къде ще я тласне?", "бие камбана и нямо кънти". Тук виждаме описание на душата, която се рее, призрачната страст, задрямалата съвест, като някак си лирическата се дистанцира от тях. Ако затворим рамката на стихотворението със синтез на първи и последен ред виждаме, че "безумно"-то се е въплътило в немия камбанен звън. Поздрав Кат!

2011-07-14T23:01:32+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Временно състояние на лирическата!

2011-07-14T20:47:22+03:00
LeChevalier (Тошко)

След отлив идва... прилив.

2011-07-14T11:06:47+03:00
katkatkat (Катя)

Благодаря, че прочетохте

2011-07-14T10:46:42+03:00