Jul 1, 2014, 11:59 PM

Псевдодепресия

  Poetry
555 0 0

Ще си позволя за няколко дни

 да бъда във псевдодепресия.

От мен не се очаква нищо нали?

Човека понякога върви към регресия...

 Ще си позволя и нека боли,

от преминаващи влакове питащи:

"Към коя гара пътуваш с тези сълзи?" -

със искри от релси пелитащи.

Ще си позволя да подиря другар,

и ще го питам право в очите:

"Ще споделиш ли с мене твоя товар,

а аз ще те дам от сълзите?"

А той ще се смее с потно чело,

превил се от тежестта и болката

и една чиста сълза в уморено око

ще втурне с на влак обиколката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...