Ще си позволя за няколко дни

 да бъда във псевдодепресия.

От мен не се очаква нищо нали?

Човека понякога върви към регресия...

 Ще си позволя и нека боли,

от преминаващи влакове питащи:

"Към коя гара пътуваш с тези сълзи?" -

със искри от релси пелитащи.

Ще си позволя да подиря другар,

и ще го питам право в очите:

"Ще споделиш ли с мене твоя товар,

а аз ще те дам от сълзите?"

А той ще се смее с потно чело,

превил се от тежестта и болката

и една чиста сълза в уморено око

ще втурне с на влак обиколката.