Психоанализа на подбора
Как по Дарвин да бъда различен,
щом по Фройд си ми толкова близка -
ти си същото светло момиче,
аз - момчето с разгърдена ризка.
Този свят е понякога клисав
и в недели безпътни се губя.
По закона на щурите мисли
вероятно е пак да се влюбя.
Не по друга обаче ще хлътна
и за друга едва ли ще пиша...
Теменужена вечер щом мръкне
пак за теб ще запаля огнище.
В тишината от сенки прозрачни,
ще те чакам дори след потопа,
та през прага когато прекрачиш
до сърцето ти топло да кротна.
И напук на подбора банален
и на всички анализи скучни,
в някой делник извън календара,
като сбъдване, знам, ще се случиш.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
