Mar 14, 2009, 5:12 PM

Психология на Свинята

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Свине.

 

 

Одърпан,

мазен,

мизерен.

Търкаляш се по улиците

и пръхтиш.

 

Вмирисан,

безличен,

комичен,

икономисваш.

На хляб и вода

все стоиш.

 

Отегчено надничаш в света

през малкия си прозорец неизмит.

Мечтаеш да си сред цветните стада,

а си сам и толкова сърдит.

 

Икономисваш,

трупаш

грухтиш.

И после тайно под дюшека

паричките си ти броиш.

 

Икономията е майка на мизерията,

е казал народът.

Няма по-страшно от духовната мизерия,

а едната неизбежно води до другата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек трябва да се примири със съдбата си
    Радваш се на "свинята" като на Принц,
    защото "Хубавите ябълки свинете ги ядат"
    Съдба...
  • Правилно!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...