JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4013
May 29, 2020, 10:00 AM  

Урок по волност 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
560 8 6

Новините пращяха с дръглив, обвинителен тон,
и сгъстяваха въздуха в иначе светлата дневна.
Изтъняло, пердето поклащаше розов шифон
и се носеше дъх на сладкиш с прегоряла канела.

 

Тя стоеше до масата, вперила поглед навън,
отегчена от "Трябва!", "Веднага!", "Дали ще се справя?".
Зеленееше прашната уличка. Сякаш насън
се провикваха птички с прорязващи мецосопрани.

 

На балкона се дуеше приказно бяло пране
(та поне нещо приказно бяло в стиха ми да има),
и обгръщаше меко перваза. С премерен финес 
разиграваше някакъв вятърен танц-пантомима.  

 

И, дали изкушена от птичия пролетен зов,
снежна риза разпери криле и след ятото литна.
Зейна дупка в простора, разперил метален обков –
птица повече смело загърби града и колите.

 

Гледай колко е лесно, унило помисли си тя –
и от вещите може за волност урок да науча.
Чаша вино си сипа и дълго, тъй дълго стоя…
Но през целия ден нищо друго така не се случи.
 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??