Птича песен за теб
Много нощи, обвита в мъглите
на луната, проникнала в мен,
се изгубвах във сънните ручеи,
за да стигна, любов, тук, до теб...
Прелетях над пустинни жарави.
Жадна бродих. Огньове напих.
Станах стълб от изригващи лави,
а сълзите със обич гасих.
И от лунна мъгла станах вятър
в розовееща пъпка живот,
изначало от теб да се уча,
да проходя от много любов.
После буйни вълни ме отвяха
към посоки незнайни, далечни.
Там във спомени дирех утеха,
приютена във птичите песни.
С тях преминах моретата сини.
С тях се носих над тучни поля.
Изримувах душата си в ноти.
Птича песен за теб съм сега.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
