Прелитат птици в небесата,
изпитват своите крила
и тръгват ято подир ято
на юг да търсят топлина.
А полетът ще бъде дълъг,
със поривът да стигнат там
и пак на пролет ще се върнат
със слънцето от път голям.
И тъй година след година
по-силни връщат се при нас.
Светът е тяхната родина.
Летят задъхани - без глас.
Да можехме и ний да бъдем
политнали с безброй мечти
и пак у нас да се завърнем,
със все по-прекрасни бъдни дни!
© Ани Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
