Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
Aug 8, 2008, 7:02 AM

Птиците си тръгнаха от нас 

  Poetry » Love
1273 0 12

С много илюзии и празни мечти

гордостта любовта ни отне.

Затова, изоставени и сами,

сивотата без жал ни превзе.

 

Нещо с времето се случи-

месеци са празен миг за нас.

Споменът - бездомно куче -

вие във душите ни без глас.

 

И градът ни гледа мълчаливо,

красотата му студена е сега.

Искаме  да бъде всичко наше живо,

любовта, уви, окапа с първите листа.

 

Птиците си тръгнаха от нас,

кацнали за миг на нашта стряха.

Плуваха сред облаци след час,

само влюбените ги видяха.

 

Лодката ни с лятото отплува

и на тъжен бряг ни изостави.

Тук ли обичта ни ще зимува?

Господи, и Ти ли ни забрави?! 

 

© Пламен Рашков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??