Птиците си тръгнаха от нас
С много илюзии и празни мечти
гордостта любовта ни отне.
Затова, изоставени и сами,
сивотата без жал ни превзе.
Нещо с времето се случи-
месеци са празен миг за нас.
Споменът - бездомно куче -
вие във душите ни без глас.
И градът ни гледа мълчаливо,
красотата му студена е сега.
Искаме да бъде всичко наше живо,
любовта, уви, окапа с първите листа.
Птиците си тръгнаха от нас,
кацнали за миг на нашта стряха.
Плуваха сред облаци след час,
само влюбените ги видяха.
Лодката ни с лятото отплува
и на тъжен бряг ни изостави.
Тук ли обичта ни ще зимува?
Господи, и Ти ли ни забрави?!
© Пламен Рашков All rights reserved.
