Танцува лудият пумпал на детството.
Рано стъжни се за мене живота.
Детските ми плещи поеха теглото.
Бели пътеки прокарвах към рая,
по черни пътеки се връщах от ада.
Пролет пропуснах. Лято избяга.
Студена остана моята зима.
… Боже, дали детство съм имал.
© Мимо Николов All rights reserved.