Наистина
е време
да си тръгна, скъпи,
не ме задържай
и със спомен
за любов.
Така се изморих
от толкова безвремие,
а там някъде
ме чака друг живот.
Ще те обичам повече,
ако ме пуснеш
да ида при онези две ръце,
които нежно ще ме люшкат.
Прости, сърце!
Да бъде благослов!
© Силвия Андреева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
