Пусни ме, искам свобода,
въздуха да вдишвам сама.
Пусни ме, искам да летя,
да погаля вятъра с ръка.
Пусни ме, искам свобода,
своя бяг към теб да спра.
Пусни ме, искам светлина,
с усмивка света да даря.
Пусни ме, искам свобода,
събрах достатъчно тъга.
Пусни ме, нека бъда сама,
нека щастието търся сега.
Пусни ме, ти ме убиваш,
с копнежа стаен дълбоко.
Пусни ме, не изгаряй моите крила.
Виж ме… летя нависоко.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
