Пустеят къщите на село -
тухлите от скръб се ронят,
прозорците - тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.
Тук-там ще видиш немощен старец,
отвън - на пейката, на слънце,
потънал в мисли, сиротно жали
за дните, когато къщата му беше пълна.
С такава обич строиха я с жената,
отделяха от всеки залък със години,
с надеждата да имат дом децата -
щастливо време, безвъзвратно отминало... ...