Apr 3, 2020, 7:36 AM

Пустинният керван...

604 0 1

 

Пустинният керван...

 (триптих)

 

1. Отдавна не бродят кервани в Пустинята,

но искам сега да си спомним за тях,

понеже макар да са време изминато

и аз с романтизма  им дълго живях...

 

 

2. Пустинният вятър над дюните вие,

горещият пясък в очите смъдѝ –

в безкрая на змия подобно се крие

Керванът и няма след него следи...

 

Пустинята всичко затрупва със пясък:

–Живота, Кервана, дори Вечността...

... Понеже Пустинният път не е кратък

той тръгва преди да просветне в нощта...

 

От както се помни пътуват кервани,

а пътят единствено е в паметта

на стари водачи, от всички  избрани –

посоката помнещи във пустошта...

 

Разнасят керваните злато, коприна      

и много неща със невиждан разкош,

а също разправят те, нейде че има –

разсъмване, тука когато е нощ...

 

... И крачат камилите бавно, с достойнство,

мъжете поклащат се сънни на тях,

а Времето спряло за миг в безпокойство

се губи в безкрая – забулен със прах...

 

С Кервана игриво камилче подтичва,

то още не може да носи товар,

но част е и то тук – от вечната притча

известна на всеки пустинен чергар.

 

Керванът – Керван е: когато се движи,

а пътят е който да помни целта...

... Но пък за отдиха му да се погрижи –  

сам властно го спира Водачът в нощта...

 

Край огъня слушат за древни обро́ци

и керванджийски легенди в прехла́с,

разказват ги старци с бради на пророци,

а чудно: говори с тях божият глас...

 

От време на време звезда се отронва,

пустинният вятър за миг се смълчѝ,

то сякаш сълза във нощта се обронва

от светли, но тъжни небесни очи...

 

 

3. А много преди над света да разсъмне

камили и хора поемат на път,

но вече обратно: в Пустинята сънни –

от Своята вечност  към нас те вървят...

 

Едно време в Пустинята Сахара

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...