Пълен провал
И месец септември през тази година
морето бе бледо зелено.
Преминах на водка след бялото вино
и зяпнах встрани отегчено.
Потърсих дефекти в една млада дама
тъгуваща в бара на бира.
И открих под гърдите й два килограма
изкочили вън да вибрират.
А две чайки летяха над моята скука
и крещяха с кеф в небесата.
Пожелах им с години любов и сполука.
Усетих слаб бриз по косата.
Заех се да смятам в кубик ситен пясък
колко рапана са стрити.
И тази минута до мен седна - с блясък,
дама, с добри габарити.
И миг не повярвах в нелепата сцена,
огледах се вдясно и вляво.
Но всичко бе истина - аз бях мишена
на мацката с хубаво тяло.
Зазяпах усмихнат към нейните данни.
Попитах я: “Скулпторът кой е:
Роден, Микеланджело, Жоржо Армани?
Кой неизвестен герой е?”
А мацето… право в очите ми каза:
“Вие ми бяхте… учител!
Помня в училище как ми приказвахте
сякаш сте мой пръв родител.
А аз не Ви слушах и ловко преписвах
по алгебра всяка година.
За Вас, аз копнеех и всеки ден исках
да правя любов с Вас на чина!”
Разгледах, мадамата с хубаво тяло,
с крака и с гърди на Венера!
И мигом поисках да сложим начало
на бъдеща наша завера.
И тъкмо да кажа, че аз ще размисля
за нейните стари копнежи,
момето ми вика: “Не си и помисляй
към мен днес да имаш кроежи!
Моментът отмина… другарю учител.
Аз вече не искам шестици!
И хич не харесвам снегът по косите
на стари, плешиви умници!
Бутилка Просеко за Вас ще поръчам,
задето ми писахте тройка!
Защото след нея - престанах да уча
и станах нормална девойка.
Наместо да зубря, заминах в чужбина.
Зад граница аз съм моделка.
За ден там изкарвам - пари за година!
Сто Евро е мойта фанелка!”…
Погълнах на екс чаша евтина водка.
Погледнах момето в очите.
Станах… и тръгнах на тъжна разходка.
Бях пълен провал! Не учител!
Юри
Йовев
Септември
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
