Пълнолудие
Лъчите лунни
Дефилират зад колизите на нашето мълчание
Заспиваш ти
А аз - безсънен страж на нощното съзнание
Лежа и слушам
Монотонен марш на стенните часовници
Лежиш и ти
А под клепачите се гонят сънищните конници
Полунощ минава
И пламъчето восъчната свещ изяде
Аз още пиша
Моливът лудо по листа играе
Мърка котка
И както никой нищичко не подозира
Времето спира
И в процепа между сега и после
Без звук
Нечакано дойде ми същество на гости
Пърхот на крила
Лъч светлина отвънка появи се
Лунен прилеп
Във ъгъла сред мрака настани се
Пронизан бе
От изпитателните котешки очи
Аз изумено
Безмълвна гледах го, дори
Втрещих се
Щом с поглед ми отвърна той
Сребърен лъч
Проби съзнание, откри
Процепи
На зрение изчезнало почти
Усетих
Кадифено нощната тъма
Галещ
Лъч от мека светлина
Погледнах
През стъклото тъмната Луна
Приветствах:
"Добър вечер, драга!"
След това
Открих със лекота, че пратеникът лунен
Изчезнал е -
Не зная, призован, или изгубен..
Но ето
Спокойствието в нощното корито пак улегна
Ти пътуваш
Сред дебрите на приказни съновидения
Маршируват
Стрелки между числата с равномерни изменения
Потъва
В мрак мъждукащата восъчна светулка
Будувам
А писалката танцува ли, танцува...
© Доротея All rights reserved.
