Пълнолуние вече нямам...

Poetry » Love

870 2 1

Фазата ми днес тъгува...

Остава ми да го сънувам –

как към него се протягам...

И хладно ми е, и студено.

Морето твое искам също!

Че някак ми е изморено –

спомените да прегръщам!

Фазата ми днес тъгува –

пълнолуние вече нямам!

Остава ми да го сънувам –

как към него се протягам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Хареса ми романтиката в стиха ти...та кой не би искал да я изживее. Поздрави Ивелина

2017-08-02T15:52:53+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0