Aug 1, 2017, 11:38 PM

Пълнолуние вече нямам...

  Poetry » Love
880 2 1

Фазата ми днес тъгува...

Пълнолуние вече нямам...

Остава ми да го сънувам –

как към него се протягам...

И хладно ми е, и студено.

Морето твое искам също!

Че някак ми е изморено –

спомените да прегръщам!

Фазата ми днес тъгува –

пълнолуние вече нямам!

Остава ми да го сънувам –

как към него се протягам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми романтиката в стиха ти...та кой не би искал да я изживее. Поздрави Ивелина

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...