mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
Nov 7, 2007, 12:08 PM

Пълнота 

  Poetry » Phylosophy
690 0 6

Пълнолуние. Цялата в сребърно-бяло

месечината свети в очите ми.

Пълно чувствам сърцето си цяло

със съкровища ценни, невидими.

Пълнотата е нещо преследвано -

всички искаме да я постигнем.

Пълнота в любовта и в живота ни,

на живота с любов да намигнем.

Като тази луна в закръгление

си мечтаем да бъдем завършени,

може би не в това измерение,

но във цялост да сме, не прекършени.

Затова тази лунна феерия,

векове от поети възпята,

в пълнота и завършеност следва ни -

като отглас сребрист от Земята.

Ала всъщност си знае човекът,

че Луната е слънчев отблясък,

с отразена красивост омайва ни

и изтича животът ни-пясък.

Лека нощ ви желая, почивайте

в пълнотата на своите къщи.

А небето е ясно - разкошно е,

със звездите си - бисерносъщи...


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Мария Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??