Не можах да изживея любовта си с теб.
Не ти показах, че те обичам.
Бях глупава, странна, все още дете.
Можех само след тебе да тичам.
Имах думи и чувства. Разтуптяно сърце.
Имах обич и нежност за двама.
Дадох само мълчание и студени ръце.
Дадох всичко, за да те нямам.
Не разбра, че бе моята първа любов.
Че обичах те. Ти бе светът ми.
И ако някой ден четеш тези стихове, знай,
ти все още си в мен и в съня ми.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
