Пилееш ме, от тебе аз изтичам...
Не, вятър си! А аз - глухарче бедно.
Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам
и зная, че ме имаш за последно.
Изгуби ме, като игла в сеното...
не можеш, не търси, не ме откривай,
сега наистина ще загорчи виното
и вече спомена за мен изтривай.
Когато ти повярвах, че ме искаш,
била съм може би стъкло прозрачно,
какво от мен остана да събличаш,
нима си чакал нещо по-различно? ...