Sep 10, 2023, 6:29 PM

Първично 

  Poetry » Love
196 2 2

 

И прохождам неопитно, страхливо в нощта

Следа в сърцето опустяло нежно всява,

а вятъра сърдит показва си мощта

И прах, и пепел от надежди той довява.

 

Жажди по жарави, трупа той в Всемира

По клоунски усмихнат дълго скръбно пее,

за живота-смисъл, но за смъртта как намира

бъдеще избрано в псалми да излее?

Затова не тръгвай по улиците стъклени,

Събрали тласъци на организми живителни.

По вените тайно търсещи и пъклени,

отрязъци с цвят от пепел мнителни.

 

Неистово посрещай с овлажнели устни

Луната и Звездите с тъга голяма, гадаейки за любовта:

Кои ли струни сочи?-

„Звезди, звезди, къде сте, когато нас ни няма?“

 

Улисани в еуфория първична, галена,

С достойство глухо болката понасям,

а кръвта човешка, блика в алено….

Събуждам се в пот и после отново се унасям…

 

 

© Ана Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Младене!
  • "Неистово посрещай с овлажнели устни
    Луната и Звездите с тъга голяма, гадаейки за любовта:
    Кои ли струни сочи?-
    „Звезди, звезди, къде сте, когато нас ни няма?“"

    Много хубаво е, Ана. Поздравление!
Random works
: ??:??