Първично

Аnna (Ана Янкова)
186 526

10.09.2023 г., 18:29 ч.

Поезия » Любовна

195 2 2

И прохождам неопитно, страхливо в нощта

Следа в сърцето опустяло нежно всява,

а вятъра сърдит показва си мощта

И прах, и пепел от надежди той довява.

Жажди по жарави, трупа той в Всемира

По клоунски усмихнат дълго скръбно пее,

за живота-смисъл, но за смъртта как намира

бъдеще избрано в псалми да излее?

Затова не тръгвай по улиците стъклени,

Събрали тласъци на организми живителни.

По вените тайно търсещи и пъклени,

отрязъци с цвят от пепел мнителни.

Неистово посрещай с овлажнели устни

Луната и Звездите с тъга голяма, гадаейки за любовта:

Кои ли струни сочи?-

„Звезди, звезди, къде сте, когато нас ни няма?“

Улисани в еуфория първична, галена,

С достойство глухо болката понасям,

а кръвта човешка, блика в алено….

Събуждам се в пот и после отново се унасям…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.