И прохождам неопитно, страхливо в нощта
Следа в сърцето опустяло нежно всява,
а вятъра сърдит показва си мощта
И прах, и пепел от надежди той довява.
Жажди по жарави, трупа той в Всемира
По клоунски усмихнат дълго скръбно пее,
за живота-смисъл, но за смъртта как намира
бъдеще избрано в псалми да излее?
Затова не тръгвай по улиците стъклени,
Събрали тласъци на организми живителни.
По вените тайно търсещи и пъклени,
отрязъци с цвят от пепел мнителни. ...