Първите неща
Първите неща
Първа учителка – Ангелина.
Кълна се, ще я помня вечно.
С нас бе четири години
строга, но мила, човечна.
Моята първа приятелка
и най-добра във последствие.
Бяхме и сме две мечтателки,
по лагери две малки бедствия.
Първият и сегашен клас,
но след година ще се разделим.
Първият учебен час.
Първият ми в даскалото тим.
Първата шестица – на осем години
(на седем нямахме бележници).
Първата двойка в пети клас мина.
Първа родителска среща – ний грешници.
Първо момче, което харесвах,
но то бе идиот, а аз идиотка
и състезанията, в които блеснах.
Първата собствена котка.
Първата любов голяма...
Е, признавам си във рима -
Няма я още, няма,
но време за това има!
От първото ми вдъхновение
до първото стихотворение.
Удоволствието да пиша се повдигна
и... до малка книжица се стигна.
И ето сега държа във ръцете
цял дневник, във който тупти ми сърцето.
Глава горе – продължавам напред,
а вие просто желайте късмет!
© Мария Страшилова All rights reserved.
